Толкова много ли искам?
Не искам да вървя все по тоя път,по тази линия,която ме влудява до несвяст...Не искам да редя сълзлви рими,които после се превръщат в прекрасни стихове...Искам лоши стихове,без капка рима в тях,без грам ритъм,но щастливи,обичливи....не искам тази скука....не искам това ежедневие...Разбираш ли?!Убива ме!Не искам!
Искам живот!Просто живот!Ни повече,ни по-малко...
Любов,приятелско рамо,здраве и пари...
Не,не си мисли,че съм материалист,напротив,по-скоро съм реалист.Без тези,гореспоменатите,финикийските знаци,няма живот.Въпреки че,дали ги имаш в повече или въобще ги нямаш е все едно,защото все води до загуба,я губиш тях,я всичко останало ценно.Искам ги в нормално количество,някъде по средата...Не съм егоист,нито се опитвам да си придавам важности,като се хваля,че не искам да живея в палат...Искам да ми стигат...Но те не са най-важното,просто са необходими...
Важно е да имам и добро здраве...Не мога да се похваля,че е такова-хич не е,но искам да е!Защото баналното твърдение ,че когато си здрав физически си здрав и психически,както и обратното,е напълно вярно..Когато(отдавна)физическото ми състояние е на нормално ниво,психическото ми също е в изключително добра форма,оттук и мога нормално да изживявам човешките емоции,чувства,или там както им се казва....Мога да обичам,мога да бъда приятел,както да оценявам,че съм обичана и че имам приятели.
А...приятелите...Наболяла в последно време тема в света ми...А това е някак си доста важна стъпка или по-скоро важен момент от нормалния живот.Не искам много приятели,искам двама,но такива които са истински...Те да са тези ,които да разчитата на мен за всяка болка и за всяка радост,както и аз на тях...Да не се страхуваме един от друг и да си имаме доверие,макар и не напълно,защото никой смъртен,не би могъл да си позволи такъв вид доверие.Е,много ли е това?Не мисля,при все,че е най-човешкото и едно от най-нужните неща.Наред с любовта...
Да...ЛЮБОВТА...За нея мога да изпиша хиляди редове,да напиша милиони стихове,да излея безброй сълзи....Но няма...Само...Искам я такава,каквато трябва да бъде-заедно със всичките изпитания,на които трябва да бъде подложена,но и заедно със всичкото щастие,което заслужава да преживее!
Толкова много ли искам?
