Отново...

[angel4e_f]

Премини отново...като вятър.
Като полъх нов,на утрешнния ден.
Брули лицето ми с ръцете си студени.
Премини отново...нищо,че са вече вкоченени!

Прегърни отново...като слънце.
Като майка,галеща плачещото си дете.
Освети ме с погледа си,някога нежен.
Прегърни ме отново...в мигът ни,най-кратък,
последен!

Попей ми за малко...като пиано.
Като арфа,в ръцете на плачеща вдовица.
Развей косите ми,с пръстите си убивни.
Попей ми за малко...Нека се усмихна!

Докосни ме...като със сатен.
Като с перце в ръцете на сираче малко.
Шепти ми пак,с онзи нежен глас-познат.
Докосни ме...Нека за миг поне да съм щастлива малко!

Целуни ме отново...като обезумял.
Като бик от клетка пуснат след години.
Погали ме пак с онази страст отровна.
Целуни ме отново...защото си отивам...

[иринка]

Страхотен стих,малка моя прекрасна...Макар че боли от него.... [cvetee]

[angel4e_f]

Мерси много,како... [inlovee]
Нещо написано с болка,винаги се усеща,нали знаеш... [shame]