Прегърни ме,за секунда само дори,
прегърни ме точно както правеше преди-
силно,пак престорен,че е от любов,
с поглед сив,някак прикрито суров.
Нека нашето “сбогом” бъде това,
нямат нужда от думи наште тела.
Две кубчета лед никога на огън не стават,
късно е ръцете една във друга да остават.
Сега е време пътят си да продължиш,
да бродиш,в нови страсти да гориш.
А ако някои ден дълбоко и безумно се влюбиш
и чувстваш,че без нея си нищо,че я губиш,
тогава се вгледай добре във нейните красиви очи,
откриваш себе си във женски образ,нали?
Не помниш ли,казах ти за неписаните закони-
който вечно бяга,после дълго бягащия гони!