Не намалява
През годините не намалява тази обич... не...
никак даже ....
Тя свирепо ме сглобява като пъзели от светове...
разпиляни на пасажи.
Огънят душата ми кове!
Избродирана от разпокъсаните думи!
Ти не казваш нищо, никога..
за мен....
Струва ти се ,че ме губиш...
И отново тръгва пътят ми да търси
гларусите от цветя изляти!
Вятърът на полет учи!
А забравата е моят вятър.
И отново погледите отразяват
тези вкаменени часове...
Световете ни се разпиляват...
част по част...
Не намалява обичта ми... не...
