Танца....

[ilusia]

Заглеждал ли си се в Луната ?
В онова сияние на изгубената вечност ,
и сякаш свят - тютюн натъпкан във лулата ,
отново пали нещо скрито , нещо във душата.
И музика лъчи , от нейде , от далеко ,
като вятърни искри танц се носи по небето.

И аз танцувам , музиката - мой живот. И
ритъм пак бленувам , когато в тишината
под акорди на сълзи тактувам. Раз , два ,
раз , два , три... и ето сбъдват се мечти.
Леко се завъртам , поклон , ефирно-нежен
и нейде музика звучи. Сякаш от сърцето ,
и идваш ти - моят кавалер извън битието.

С лула и фрак , в ръката си, държиш питието ,
погледът ти съблазнителен и арогантен , а в
движенията си , боже колко си галантен !
Потанцувай с мен , тук под галещите лъчи
на Луната и слей се - две тела в горещината
ледени искри хвърчат и устните вплетени
отново мълчат ....

Аз съм музиката , и танца и Зората , и онази
безметежност , която прегръща душата , в танц
на ледени сенки , танц на стената , бледи ,
изпити ... красота в красотата. И аз съм отрова
и мухъл и гнило ... презряна жена , но щом затанцувам
пак се ражда онуй що беше родило , когато ..

.... пак се усмихва детето с танца закърмило ...
И вглеждал ли си се в  Луната ? Усещал ли си
аромат на дъжд ? И как там, далече под Липата,
целунах те във танц веднъж ? Аз съм тук ,
небрежно свенлива , ръка подала за миг ,
и ето ритъм настава... чуй на сърцето последния вик