Очи от теб да извърна-
това е непростимо...
Но не мога да те върна.
Не мога да те имам.
За твоите милувки
душата си бих продала.
Не бих изтъргувала нощите,
изгарящата ме жарава.
Да обичам несподелено-
това е проклятието.
И сърцето ми наранено
да кърви на разпятието.
До гроб ще се мъча така,
изгубена в дяволски лабиринт.
Докато ме намери смъртта.
Раните ще превърже с черен бинт.
Дяволска стихия
със себе си ме повлича.
Ако можех чувствата си да убия
...и за миг поне да спра да те обичам.
По ръцете остана отпечатък
от твоите длани...
По устните кървят
целувките предишни...
Взе ми всичко без остатък.
Грачат страшно черни врани.
За кой ли път
се чувствам аз излишна...?
