Вятър

[ilusia]

Танцувам .... стъпки леки , ветровити ,
от мечти и блянове пропити , с коса
развяна , усмивка нежна , красива
като пеперуда кацнала на преспа
снежна. С крилца от звезден прах ,
с лице - засмяна , с очи поглъщащи
и черни , като пера на малка врана.

И в тоя унес на разкош , чувам телефона
да звъни , отвъд реалността прободе
като с нож , тихо спящите мечти.
"Вятъре , коя си ти " май бурията
прекъсна телефона и глас увисна
в тишината. Колко много хора , а празна
пак ръката... Докосва с уморени пръсти...

.... Една реалност на страст без мисли
плътски. Черно и бяло завърта се миг ,
и пияно отново звучи , като хармония
на вплетени в едно души. И тишината
натежала от болка - съм аз. И парфюмът
на нощ; дори онзи откъснал акорд на
пролет посред зима ледено студена ,
а някак с толкоз свежи краски напоена.

И пак съм тук , когато ме няма. Нереална
и създавана измама. И ме няма , когато
съм тук , бродя из слепи мечти. Аз съм
създавана и мен реалността улови , аз
съм усещана .. просто буря сред звезди.
И светлинка съм в мъглите и облака скрит
нейде далеко зад планините. Аз съм
убиец прикрит.

[phibi]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]