непоносимо...

[last_unicorn]

родих се в света на празния блясък,
на празните копнежи и кухите мечти.
тук обещанията струват колкото пясък,
и като в пясък изчезват всички следи.

и всеки е свикнал да чува лъжи,
да лъже без съвест и без угризения.
свят, в който всичко струва пари,
а те замъгляват и най-острото зрение.

любовта - някой уби я одавна,
за вярност и дума не може да става,
а честността на лудост е равна...
така че кажете, какво ми остава?

да живея с вързани очи и тапи в ушите,
да създавам паралелни поносими светове?
или да си блъскам главата в стените,
виждайки колко бързо вървим и накъде...

[GaLLeRy]

Много правилно е !!!

Грозна картина, красиво написана!!!

Поздрави за стиха ...  [inlovee]

[last_unicorn]

за съжаление понякога така ми изглежда. друг път не. това му е чара на живота, изглежда точно така, както искаш да го видиш  :)

[XpacTa_lavista]

Отново получаваш аплодисментите ми [bravisimo]

[last_unicorn]

радвам се, за което :) благодаря!

[{dulgokoska}]

:) заставам от твоята страна

[last_unicorn]

оценявам го :) да си съберем отборче  :p