Може би
Във тебе виждам накаква промяна.
Дали сама я предизвиках?!Може би...
Или пък е поредната измяна,
последната която,може би простих...
Прибира се при мене друг човек,
с ненавист ме поглежда,може би с омраза...
Животът ми и без това е тъй нелек...
За чужди грешки може би ме ти наказа?!
Забиваш садистично пръстите безсрамни
във тялото ми уморено-от тревога...
Усещам и очите ти-за болка жадни
но може би да ти се противя не мога....
В душата точно- като восък парещ,
ръцете ти убиват ме проклето,
а може би те бяха нежен полъх –галещ
всяка струна на душата и сърцето.
Очите ти свирепи днес,аз някога обичах,
тогава бяха сини,чисти кат’ роса.
Сега не мога да се осъзная на какво се вричах..
Аз може би на смърт обрекох любовта...
И мойто ‘‘може би’’,достатъчно протаках..
Сега не е то ‘‘може би’’,а е нещастно отчаяние...
Не може би-наистина очите си изплаках!
Прости се с мен!Не искам никакви признания!
