Последна булка (Либе, мое либе...)
Към майката
Мамо, за последен път прекрачвам прага
църквата в очите ми до камък изгоря!
Ще прекрача тъжната си сватбена жарава
и ще изгоря на своя грях...
Мамо, времето ми няма да се върне
ще тъча живота си през тънък стан...
Дните ми нощта безмилостно ще жъне...
и назад ще се обърна пред ковчег и храм.
Към либето
Либе, мое либе, твоето утро ще залезе.
Вземаш си жена за зестра влачеща бесило.
Либе, имаш много нагиздени авери -
моите съпрузи, моята немилост.
Нямах истинско огнище,с кръчмите делях,
любовта им, малкото желтици и очите!
В своя дом сама ненужна бях,
скитах през плета, скитах над душите им...
Към свещеника
Отче, искаш ли да ме венчаеш,
в тази църква за последно в клетва да се дам,
на съпругът, който с мене ще се кае,
и пред майка сринала в душата храм.
Отче устните ми грешни ще се вричат..
за последен път в очи неверни ще погледна.
Отче, булката последна не обича,
има пориви и път, и бездна!
