Писмото

[ilusia]

" Здравей крадецо ,
помниш ли ме ? Аз съм онази , ограбената . Една от всички , може би. Не те виня , крадецо , аз ти дадох ключ , отворих вратите , дори те поведох в тъмния коридор. Помниш ли , имаше огледало , старо , дърворезбовано огледало. И ти видя себе си в предверието . Колко учуден беше само , приличаше на малко дете , радващо се на новата си играчка. Показвах ти , хванала те за ръка , всички онези съкровища в коридора - имаше красиви картини , пожълтели листове с отдавна изписани думи. Звучеше нежна музика , а стените бяха така гладки и топли , когато неволно погледите ни се сливаха ти потръпваше. Очите ти свеждаха дълги клепки към земята и занемял просто вървеше до мен. Ахваше пред всички чудеса които ти разкривах и показвах. И ето - стигнахме до една огромна врата. Тежка , не бе дървена като останалите. Ти виждаше как през нея влизат и излизат толкова много хора , опитваше се да надникнеш и с любопитството на пеленаче поглъщаше всичко което долавяш иззад тази врата.
Зная , че помниш , крадецо. Чудя се какво ли да ти кажа. Може би си очаквал , че зад нея има злато , сапфири , ценности и несметни богатства. Колко разочарован остана , крадецо , когато видя там само едно огледало. Погледна в него и видя света.
Но този свят не бе познатият ти до сега свят. В този тука , имаше толкова много цветя , беше пълно със зеленина , със планини , небето бе така ясно , а звездите - толкова близо. Помниш ли колко много се зарадва на малката пеперуда кацнала на нослето ти ? А помниш ли когато легнахме на снега и се взирахме в облаците. Посочих ти един - приличаше на кораб , с мачта и плана и пауба - всичко си имаше. Хвана ръката ми и я насочи към един облак , който бе до сущ като балон. И изведнъж видя себе си. Тогава покрих огледалото със завеса от червен плюш и те изведох от стаята . Плавно , лек по лека вървяхме към края на коридора. Но картините ги нямаше , нямаше ги и листовете с думите , нямаше я и музиката ."Къде ли бе всичко ", се запита ти . Нямаше го....
На вън срещнахме една жена. Приличаше на просяк. Бе тъй съсипана , ограбена , като трапеза на която вече никой не се храни. Като... сякаш отробата й разкъсана и на сила бяха извадили онова живо същество в нея. Видя те , очите й се наляха с ужас и страх и побягна.
Ти, крадецо , не успя да сториш това с мен. Вероятно и с нея не си искал , вероятно не си желаел да ограбиш нощите и дните й , да почерниш очите и душата й. Но оправдава ли това греха ти , крадецо ? По-малка ли става злината ти ?
Въведох те в света си, в сърцето си , подарих ти себе си ,но толкова себичен или тъй невинен , ти му се порадва за малко , порадва се и не ти омръзна , просто се опита да го промениш. Опита се да бъдеш ти света ми и света ми - ти.
И днес се питам , как ли си крадецо . Колко ли сърца ограби , щом моето не успя ? Спомняш ли си за мен понякога ? Липсва ли ти онова огледало.
Днес когато си в изгнание , далече от мен.... Понякога си припомням с носталгия радостта ти. Усмивката и очите които блестяха , когато се радваше на света ми.И се питам след като не ограби мен... кого всъщност ограби , крадецо
До нови срещи , крадецо"

Забвение , спомен
" Сляпо огледало " номер 666 .
До - Крадеца.
Подател - Кралицата на черните огледала.

[иринка]

Здравей!
...Помня те,ти беше тази която се опитах да ограбя,без да зная,че си прекалено богата,за да успея да го сторя.Не ще те моля да простиш...а и вина не чувствам.
Като дете ли бях?!Да сигурно,за това няма да те моля,децата правят несъзнателно своите грешки...Помня всяко потрепване на ръката ти,тогава когато ми показваше всяка частичка от оня свят,на пожълтелите мисли и красивите картини.Помня,че се опитах да го открадна от теб....И вратата...И нея исках и хората минаващи през нея исках...Всичко!...
А огледалото ти ли?Показа ми неща,които не исках да виждам...прекалено реални неща,прекалено високо застанали над мен....Намразих твоите пеперуди...Исках и тях да взема,за да ги унищожа...Но се оказаха прекалено много,за да успея...Отново не успях...не успях и облаците да затрия...Та те не бяха кораб и балон...Те бяха цяло море-необятно и грабващо,море което исках да превзема и да сложа в бутилка,море ,което искках да ти взема....Не успях....
Себе си видях..ТА как можа да  го помислиш?Аз не знам кой съм...Открих,че дори себе си не мога да ти открадна...Жалко...Жалко е,че по пътя назад,не можах поне частица да взема...
Къде ли бе всичко?
А,там в жената...Изплашена ли беше?Аз не исках да бъде така...Просто и нея се опитах да открадна...И тук бях успял...Плода на нейния живот взех за себе си,за да мога да продължа напред-към следващия...Злина ли бе?Аз не мога да ти кажа...
Сега понякога ми липсваш...Липсва ми тръпката от това,да се опитвам да крада...Сега не мога...Липсва ми  и онова пусто огледало...Ако бях погледал още малко в него...Само ако бях погледал!Нямаше ли да намеря и онази част от света,която да ме научи да се познавам?Може би...
Аз искам да се срещнем пак...И този път не ще се опитвам да крада...Ще се опитам да взема всичко от което имам нужда,давайки всичко което мога да дам...
Ако все още има какво....

Съжаления,мъртва гордост
''Невиждан свят''без номер
До: Кралицата на черните огледала
подател: Крадеца

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [lol] Страхотно :)