Истина...

[kalista]

"Някой ми открадна сърцето ти..."

Ти беше мой...
Макар за час или за два.
Мигът бе твой,
а това нашата съдба....

"Увяхна нещо вътре в тебе..."

Ала пречупиха се срещите -
мястото различно май било.
Ти ме чакаше запалил свещите,
а аз си спях сама в студеното легло.

"Което ти си му отнело..."

Взехме си дъха, нали?
А сетне и надеждите.
Навън тихичко вали -
забравили сме си копнежите.

"Без дори да си разбрал..."

Вградих се в самотата,
а ти във жертва следваща.
Тръшнах без сила вратата,
заглушена от болка преследваща.


"Никога не казвай "Да"... "

Обичал си.. Разбрах....
Но мен да любиш е тебе непотребно,
щом виждаш моя крах -
при мене да седиш е вредно...

"Ще оставиш ли това, за което с години си мечтал?!"

Какво правиш?
Та аз всичко исках да ти дам.
Нима ще ме оставиш?
Не виждаш ли, че пак си сам?!

[иринка]

Браво!Много силно и истинско! [cvetee]
П.П Горе главата!Не заслужаваш,да се мъчиш!Прекрасна си!

[kalista]

Благодаря ти, мила!  [shame] [shame] [shame] [flowers] [happy heart]

[slunce]

 

[ihuuu] [spining heart] [ihuuu] [spining heart] [ihuuu]
[heart__] Прекрасно е....... и е много много силно и истинско. [heart__]

[kalista]

 [shame] [gu6]

[angel4e_f]

милУ...каквото и да става...ТОЙ губи,не ти!

Много хубав стих!!! [inlovee]

[kalista]

Знам, мило.... Да видим той кога ще го разбере  :)

[gu6]