/в отговор на твой въпрос.../
Не ме докосвай. Толкова самотна
не съм била от векове.
Нощта ми станала е плитка
едва, едва до колене.
Не ме докосвай. Трудно се сбогувам.
Ръцете от мълчание тежат,
но по-добре да тръгна - непозната
случайно минала от тук.
И по-добре сега да те изтръгна.
Да те оставя - малко наранен.
Така съм свикнала... да губя,
но по-добре да губя само мен.
/посветено/
