News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Сбогуване!... /Някой Някъде остава/

Started by {dulgokoska}, July 17, 2007, 12:00:29 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}


...
Няма начин да те видя...
Залезе зрението вчера...
И цялата се тук разливам...
На повърхността си и треперя...
...
Всеки кръг е перспектива...
Която ще остане празна...
Време много за убиване...
И твърде малко за опазване...
Няколко секунди сбогом...
И после часове мълчание...
Всеки се сбогува с букви...
Инак - никой... Отчаяние...
Изгърбвам, чак обръщам вътрето...
И става жежко, става хладно...
Не мисли, че си усетил мъдрото...
Бягайки се връщаш бавно...
...
Няма начин да ме видиш...
Твърде близо съм до тебе...
Залезите са след тъмно...
А ти ще бъдеш след последните...
15.07.2007
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."



elf`s_soul



Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

nejno_angel4e

 :) много е хубав стиха ти [heart__]
My heart is my strength...
...and my weakness

nMz

Просто прекрасен стих ... Нямам думи :)
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

{dulgokoska}

да, до болка :) Благодаря ви... емоцията е силна [heart__]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Силни чувства си втъкала в думите,Нелче  :) Чудесно написано!  [plqs plqs]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

dodic

Разкъртващ, разтрисащ из основи.
Финала е блестящ. Целия ти стих е бисер дългокоске.
Бравос и поздрав. :)
Понякога, от себе си се скривам

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Diablos

И след такива коментари ли ще си позволяваш да ми противоречиш за качеството на стихотворенията си? :)
Залезите са след тъмно? :]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

{dulgokoska}

тъмно=край, залез=последна светлинка, надежда
но е тъжен /в много от случаите/ и все пак красив...
ох, какво ли обяснявам, като не мисля да разказвам всичко /дори не знам кое е всичко/  [lol]

П.П. Наистина ли очакваш да не ти противореча?! [think]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Наистина прекрасен стих, Нели. Моите почитания.  [inlovee]  [cvetee] [cvetee] [cvetee]

Diablos

Надеждата е след края? Интрестинг :]

П.П. Всъщност не, не очаквах, но поне вътрешно си признай и приеми, че поне за това съм прав :]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

{dulgokoska}

Крис, благодаря и на теб :)

а колкото до Щурия :arrow: пак искаш да ми удължиш темата със спорове [lol]
не виждам за кое си прав, тъй че... не признавам
нали знаеш, ако ме увериш подобаващо, бих признала :p всичко е в твоите ръце хих
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Diablos

То и "Пулицър"(не че съм сигурен дали тя не беше само за журналистика^^) да ти връчат, пак няма да признаеш, така че ааааайде, от мен да мине, няма да ти удължавам темата :]
Само последно пояснение-прав съм, че пишеш добре. :P
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти