...да застина в тях за векове...

[elf`s_soul]

И сякаш ме прегръщаш пак и пак,
в моя спомен от съня ми,
как искам да го задържа тъй ярък,
и този миг неописуем в ума си....

Ала опитам ли се да си спомня,
сякаш го загубвам леко,
и след всеки опит да запомня, става
все по-сиво, все по-бледо...

И аз мечтая пак за чувството,
как силно ме притискаш,
и как да спреш е май последното
което някога ще ми поискаш...

И как се чувствам по-сигурна
от всякога в твоите ръце,
как търся ги и през деня реална
за да застина в тях за векове...