Признание за никой близък

Started by BLUE_ROSE, July 17, 2007, 15:30:31 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

BLUE_ROSE

Признание за никой близък

Ти ме сочиш с пръст! Боли ме!
Има дни отчупени като сирашки залък....
С тях залъгвам наклонената везна
за щастие и за пълноценност.
Остави това!
Ще ти стигна ли?! Ще си наситен
от залязване. Морален упадък
и харизматичен глад.
Толкова много ми костват тези минути
с преклонена глава да отмина
над недостойното отнето достойнство!
Какво съм ти причинила?!
Тишина разбита на двойственост?!
Вълнение... емоция и малко сила....
Аз съм първа и последна от съда обесена -
дублирам смъртно наказани.
Ще заплачеш ли после за мен?!
Едва ли.... Богопомазаният....
Тъжно живеят без пищене на криле
птиците родени за отлитане.
Ти ме сочиш с пръст?! Какво ли е....
да си от другата страна... се питам.

Jane

Интересен и дълбок стих, личи си...
Поздравления!

Под сълзите на есенните листа...

BLUE_ROSE