Признание за никой близък
Ти ме сочиш с пръст! Боли ме!
Има дни отчупени като сирашки залък....
С тях залъгвам наклонената везна
за щастие и за пълноценност.
Остави това!
Ще ти стигна ли?! Ще си наситен
от залязване. Морален упадък
и харизматичен глад.
Толкова много ми костват тези минути
с преклонена глава да отмина
над недостойното отнето достойнство!
Какво съм ти причинила?!
Тишина разбита на двойственост?!
Вълнение... емоция и малко сила....
Аз съм първа и последна от съда обесена -
дублирам смъртно наказани.
Ще заплачеш ли после за мен?!
Едва ли.... Богопомазаният....
Тъжно живеят без пищене на криле
птиците родени за отлитане.
Ти ме сочиш с пръст?! Какво ли е....
да си от другата страна... се питам.
