Нищо няма да се промени /освен розите/

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Уханието на отминалото вчера
днес безумно в нас боли.
В студа сама треперя...
И цяла съм ... почти.
Било е просто игра-
един убийствен пъзел.
И може би някак на шега
въжето на шията ми върза.
Две тъжни очи зачервени.
Пропиляни мигове безброй.
Винаги си бил близо до мен,
но никога не бе изцяло мой.
Не протягай сега ръце
към мокрите ми скули.
Щом разбито е мойто сърце
и разрушени са пясъчните кули.
Не искай сълзите да избършеш.
Чашата с болката вече я изпих.
Не се кълни,че вярата ще върнеш.
От празни надежди вече се уморих.
Не питай защо гримът ми е размазан.
Отмини отново.Нима те интересува?
В сърцето ми си просто спазъм.
Дали ще стихне бурята,която в мен бушува?
Твърдиш, че съм луда.
Какво чакаш? Сложи ми усмирителната риза.
Любовта си ти преоткривай в друга.
Не е нужно да си с мен.Няма смисъл.
Вече ме имаше веднъж,страхливецо.
Беше ти достатъчно, нали?
И ето че стана време да тръгваш.
Вече случи се веднъж ... преди.
Не е важно,ако вратата пак затръшнеш.
Нищо няма да се промени ...
просто розите не ще ухаят вече
и от тях ще останат единствено бодли.

[SkitnicaVmoretO]

Браво, миличка. Стиха ти много ме докосна   

[bezdaren_nekadarnik]

Не протягай сега ръце
към мокрите ми скули.
Щом разбито е мойто сърце
и разрушени са пясъчните кули.
Не искай сълзите да избършеш.
Чашата с болката вече я изпих.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Благодарности!