Остави ме!Нека помечтая още малко!Сега съм тук,а утре си отвам...Знам,че виждаш болката ми,но не можеш да я спреш...
Стоя си...Гледам морето и не вярвам на очите си...Една вълна се опитва да ме грабне,а не може.Достига ме,а после се връща.Знам,че я плаша,нали?Страхува се да ме вземе.Страхува се да се слея с нея и с милионите други.Страхува се,че ще опетня с грешното си тяло чистото ù убежище.Знам,че не иска да открадна дори частица от красивия ù свят и да я направя част от своя ад...
Грешна съм,зная го...
Ти ме пречистваш.Отнемаш ми онова,което имам нужда да ми се отнеме.
Къде го побираш море?Къде?
Откъде имаш сили да ме приемеш такава,каквато съм?Как ме приемаш,море?Как ,когато дори и вълните ти ме мразят?Как ,когато дори небето над тебе се мръщи,когато се приближа към теб?Ти си единствено,море!
...различно...Толкова истинско...Мрачно ...Солено,та чак награчаш...А си красиво...Дори в мрака си си красиво...И необятно,дори в пустотата си необятно...Ти си моята сила...Там,покрай теб аз мога да дишам...
Обичам вкуса ти-напомня ми свобода.Обичам цвета ти/по всяко време/-напомня ми щастие...Обичам шума ти/дори когато си бурно/-напомня ми спокойствие...Все неща,които сама,тук на земята,далече от теб,аз не мога да усетя...А при теб...при теб съм наистина жива...
И може би е смешно или детинско...Може би съм луда?!Може би просто съм нещастна?Или неспособна да оценя всичко останало около себе си...Може би съм егоист?!Нека бъда такава..
Обичам те!Обичам те повече от всичко на света!Ти си моето море...Моят свят...Моята опора...Ти си мое!Само мое!
