Морето в нея

[ilusia]

Морският бряг бе пуст , нощта се спускаше нежно и бавно , обгръщайки целият хоризонт , суша и вода се сливаха в едно - феерия от багри , аромати , съдби....
Пясъкът бе студен , но въпреки това галеше с кадифено докосване ръцете , които момичето заравяше жадно в него. Тя сякаш се опитваше да погълне целият ритъм , в които пулсираше този необичаен , примамлив и опасен морски свят.
Прегърнала коленете си , седнала направо върху нощния пясък единствено мракът бе неин другар тук. Гледаше пленена сякаш от вечерната магия спускащият се прилив , който леко близваше босите й стъпала , а после , сякаш ласкав но лъжлив любовник се връщаше в морските гълбини. Хиляди неизплакани сълзи , се бореха за правото да се слеят със солено-горчивото море и да потанцуват в безименният танц на морска пяна.
Бе дошла тук , да търси.... тя винаги отиваше някъде и търсеше нещо. Дълго я гледах , но не бях сигурна имам ли право да наруша сакралната тишина , в която тя бе потънала. Може би , най-сетне тук щеше да открие това което търси ? В онзи момент , така силно исках да й подам единственото от което може би имаше нужда... едно огледало. Огледало , в което да съзре себе си. Но аз бях сякаш присъдена в тази неописуемо чувствена нощ и моето място не бе там. За това само тихичко наблюдавах как черните й коси се вееха разпилени от морския бриз. Изглеждаше толкова красива , толкова самотна и така нежна сред целият мрак , сред неестествено ярките светлини на хилядите морски заведения.
Не можех да чуя мислите й ,но усещах погледите й. Не можех да докосна душата й , но тежките , с мъка прикрити въздишки ме обливаха като хиляди парещи игли и ми навяваха невероятна тъга и болка. Исках да прегърна това малко момиче и да я скрия в прегръдките си. Вечерта в малкото легло , в порутената стаичка , но не и тук , не и сега.
В нея грациозно се преплитаха женствените черти на услегнал и разумен човек , с интимната нежност на невинност и младост. У нея имаше всичко , кротост и дивота , сила и слабост , нежност и ярост , любов и може би мъничко злоба. Но това същество питаеше злоба единствено към живота си. Неспособна да я продаде на никого другиго , тя къташе горчивината в собственото си огромно сърце .
Искаше ми се да й кажа , че тя е силна , че има моето уважение , моята обич и моята подкрепа. Но такива прозаични неща , са твърде не на място в подобни моменти. И замълчах....
Надявах се един ден да разбере , че силата може да дойде едва тогава , когато е истински слаба. Когато застане лице в лице със своята слабост , приеме я и я пребори. А аз знаех , че тя може... Но колкото и силен да е човек , той не би могъл да преодолее нещо , което подтиска и отрича.
Не знаех , дали се е намерила в това море , нито дали пък за пореден път не се изгуби там  в него. В морето вътре в нея....
Просто знаех , че ако някой можеше да види или усети онова , което тя излъчваше , никога не би останал безразличен .... С цинична самоувереност мога да кажа , че истински завиждах на тъгата в погледа й. Една тъга преодоляла перипетите на хилядите прегради , рани и болки , разляла се в погледа й , поглъщащ всичко и всички...
Тази нощ на хиляди неизплакани сълзи единственото , което имах сили да направя бе да я прегърна... Там , в оная смешна стая.... в онова мъничко легло и да опитам да я скрия със себе си... Да я завия със собствената си душа и да усети обичта на всички , които като нея някога са се изгубвали... и някога намирали...

На И.

[иринка]

...И гледайки мъката на това момиче,авторката искаше да даде огромното си ,пълно с любов,сърце на нея....А тя просто не го позволи...

Мило мое.Обичам те много!Благодаря ти,че направи това за мен!Ти си човекът,който знам,че винаги би ме разбрал,дори без да казвам какво ми е!Направи го и сега...Ти си цяло съкровище!

[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

[ilusia]

:p стига ма , ние простите модераторки правим каквото можем  [inlovee]
Обичам те , медолинке моя  [heart__] :p

[Qween of the black hearts]

съни виждам че си развила дартбата си да пишеш..аз поизостанах с материала... :) добро е! Стила на писане е интересен,смислено е  и привлича интереса на читателя,завладява сякаш сам влизаш в разказа браво миличка!!!!!! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[`Fallen_Angel`]

Добро е, както винаги :)
Напомня ми на един мой стар разказ ... гадно е, че и други хора явно минавт през това ..

[иринка]

:p стига ма , ние простите модераторки правим каквото можем  [inlovee]
Обичам те , медолинке моя  [heart__] :p

Мило ма,сига си ми го натяквала!И аз те обичам,пясъчко мой!