Отново изгубих съня си

[NiksY]

Мрак. Полусънени мисли за нея
ме поддържат будно-заспал -
в непрестанна умора живея,
някой пак от съня ми е крал.

Тя. Връхлетя и ме остави
без желание, без дъх, без мощ
мечтите ми в плен постави
и обсеби всеки ден и всяка нощ.

Ден. Светлината ме изгаря,
цветовете сливат се в един.
Огънят очите ми прегаря
и превръща се болезнено в дим.

Нощ. Не спя и съм отново сам,
с мисъл остра и припряна
търся безуспешно отговори там,
където отговори вече няма.

Чувство. Само едно ми остана,
останалите сам ги погубих
и затова неизбежното стана -
намерих нея и съня си изгубих.

[Diablos]

Ще спиш, кат' умреш :]
Радвай се, щом си намерил нея :]
Хубаво стихотворение^^

[elf`s_soul]

Без думи....  !

[{dulgokoska}]

Вярвай им! Благодаря, че улучи момента със стиха си...
никак не ми се чакаше, хайде, скоро пак

[DeTe_Ha_Xaoca]

Намери я ти,
съня си изгуби,
а аз съм щастлива....

[SteeleR]

 

[NiksY]

Благодаря ви

[BLUE_ROSE]

Тя.... е късметлийка ! 

  за стиха....

[NiksY]

Благодаря ти, розичке...

[TallyWeijl]

 

[prostoemma]

 

[NiksY]

 

[meteor]

Браво бе Ник'с. Страшен си.

[gabi_gabi]

страхотен стих.... просто няма какво друго да кажа 

[darktemplar]

стихът е страшен!... и цитата ти е от любимия ми филм ... Еквилибриум! - Браво