За две майки :)

[ilusia]

Ти откри ме , когато загубена от всички бях ,
и в малките си шепи глухи думи пак редях.
Ти , обикна ме , и как да не е грях ? Та
нали чрез греховете и за тях , още жива бях.
Ти от пепел възроди ме , даде ми живот ,
и твойто име съпътстваше ме в спадове
и във възход. Ти от мене сътвори един
човек и в човека пак роди се думата любов.
Ти си нереален  , измислен и жесток. В
мен живееш , в осемте очи на октопод.
И колкото съм аз различна , толкоз си
и разнолик. Груба и себична, нежна ,
безразлична. Ти подаде ми ръка , когато
ръцете бяха някъде далеч. И в черната гора
настанала бе сеч. И ако бе човек , нямаше
да те кълна , да те обичам , да горя. Но ти ,
си нещо друго. Ти си мисъл и живот. Ти
си просто дума, думата любов . И пред тебе
аз благоговея , пред сакралната ти тишина ,
разтварям се във тебе , пея , вятърна мъгла.
И сред всичките несгоди , след толкоз паднали
слънца , твойто име пак ме води , име на жена.
О , надеждо моя... ти ли си това ? Дето пак
роди ме и повторно моя майка бе ? С твойто име
аз имам своето лице !

За една майка .

И За една бъдеща такава....

[иринка]

Евала!Щастливки са те двете !Браво за стиха!Обичам те ! [heart__]

[ilusia]

Мерси мило мое  [inlovee]