Краткотрайна тъга на възел ме върза...
Натроши гуми в очите ти благи...
И ги заплю с клеймото от пъзел...
За да можеш ме по-скоро намрази...
...
Молив не взех, с пръст нарисувах...
Крива на щастие измамно и низост...
Ти поглед, с надежда, в нея напъна...
Натъкна се на ведрост с много бодливост...
...
Капитулира ролята счупена...
Маската стегна я много боята...
Години играх с лицето нацупено...
Днес по-скъпо струвам... Не гледай нататък...
