Белладонна.

[ilusia]

Белладонна .

Като билето отровно , пак си плъзнал в мен.
Сякаш всичко е съдбовно. Гълъб на шепите
ти в плен. Крила разпервам , устремена към
искрящата дъга , но отровата проникнала
е краят на полета. И пак се връщам в шепите
ти от кристал. С погледа ти се загръщам и не
питам какво ли си ми всъщност дал ...

Съдба на скитница отровена от векове и щом
си тръгна сърцето ти отново ме зове , привлича
ме със страшна сила към тъй познати брегове.
И пак унила бродя из шепите ти пълни с ледове.
Кой си ти , магьоснико , изпепеляващ всичко в мен ?
И кога ли аз ще се откъсна от този златен плен ?
Може би когато отровата ми загорчи и нямам вече

.... поглед за хилядите мънички звезди. Но днеска
тя най-силно ме боли. А пак съм тук ! Защо ? Нима
дъжда е неспособен да отмие хилядите грехове ?
В съзнанието ми да размие очертанията на тези брегове ?
Къде ли може да се скрие , гълъбът със заледените криле ?
Да полети към необятни върхове ? Да се слее с изгрометното
небе ? Шепите си отвори , днеска някак си ми се лети.

[Arwen]

Красиво е мило, много красиво...