Когато любовта си отива,
не можеш да я спреш,
когато любовта си отива,
не можеш с нея да умреш....
Когато любовта си отива,
душата обрича се на самота,
Когато любовта си отива,
пак срива се света.....
Когато любовта си отива,
сърцето отново започва да тъжи,
Когато любовта си отива,
не вярваш, че в центъра си ти....
Когато любовта си отива,
виждаш всеки миг отново,
дори със сълзи на очи,
ти радваш се, че пазиш този спомен...
Когато любовта си отива,
виждаш как звездите гаснат,
как мечтите посивяват,
как светът отново става малък.....
Когато любовта си отива,
питаш се защо?...Нали?...
Когато любовта си отива,
питаш се къде пак сгреших...
Но грешката не беше моя,
аз пак раздавах се докрай,
летях и откривах нови светове,
и в един момент ти всичко ми отне...
Казваш, че било различно,
а казваше че няма да се случи,
казваш, че не ме обичаш вече,
а казваше, че винаги ще си до мен....
Казваш, че ще мине,
а казваше, че не би ме наранила,
казваш, че живота продължава,
а казваше, че всичко тамно е без мен...
Не ме е страх да кажа..."Обичам те"...,
въпреки че ме боли,
страх ме е да чуя,
- "Съжалявам, но без мен оставаш ти"....
Не мога или не искам да повярвам,
но всичко странно е сега,
и явно трябва да прима,
че не споделяме една сътба...
И какво, пак познатите сълзи,
стичат се по моите очи,
пак познатата тъга,
шири се в моята душа...
Но този път някак е различно,
този път някак истинкси боли,
привързах се към теб и мислех,
че нищо няма да ни раздели....
И ето, продължават да се стичат пак сълзите....
не успях да ти опиша колко те обичам....
не не ще успея да напиша,
колко много ти ме нарани....
Аз ще си отида, но помни,
че винаги ще те обичам и нося в мен,
топлината, с която ме дари
и мечтите, които озари....
***
Когато любовта си отива,
не можеш да я спреш,
когато любовта си отива,
не можеш с нея да умреш...