Мрак! Прашни,раздрани завеси. Цигарен дим...
Заключих тук болката от самота и страх
в килията на суетата си... с мръсния килим.
Аз. Светицата със смъртен, тежък грях.
Душата лута се в пространството нелепо...
Всяко чувство в зародиш тя погубва.
От рани нови пази тя сърцето – клето.
Осъдена греха по този начин да изкупва.
И празно е във мойто тленно тяло...
Няма емоции,копнежи,чувства.
Сърцето ми греховно не е вече цяло,
душата ми и тя отдавна – пуста.
