Изпих водата цяла на морето,
а после със сълзици го напълних...
Убих до края птиците в небето,
а после с нови-мои го запълних...
И всяка болка от сърцето ти изтривах,
когато знаех ,че е минала оттам...
в безсънни нощи сън ти вливах,
до тебе бях ,за да не бъдеш сам.
Вода ти носих от невидим извор,
когато знаех,че си смъртно ожаднял,
във безизходицата бях ти избор,
и сила давах ти,когато беше отмалял....
Донесох ти света на боговете,
когато всичко покрай тебе беше ад....
И римата ти бях във стиховете...
А аз какво за тебе бях?
Целувах пясъка след тебе
и галих го-
ръцете от докосване протрих
А трябваше ми много ,много време
да те забравя-
но не съжалявам,че те сътворих...