Сърцето ми желязно
не успя
да задържи прашинка обич
в себе си
едно дихание-копнеж
умря
във опити да си се задържи
в ръцете си...
От спомените,зная,
няма да се стопля,
но сякаш мъничко утеха носят...
когато за любов при други ида
да се моля
се връщам...
Лошо е душите да се просят...
Във спомените за една любов живея,
за нея пиша стих след стих.
Знам,друга като нея няма да намеря...
самичка ще живея в тоя спомен тих....
Във спомените за една любов
сърцето си да се надява аз оставих.
Не ми се ще да следвам път
измислен нов
във тоя спомен ще живея.
Изборът направих...
Какво,че утре като срещна някой
аз няма пламъка в очите му да зърна
осъдена любов обречена във спомен ,
бягам....
от опити невръщано да върна...
