Въоръжих се с балади,
тъжни спомени и самота -
очите ми все още млади,
са събрали толкова тъга.
Уморено се усмихват,
криейки света ми в тях
и болезнено притихват,
забравили какво е смях.
Пресъхнали са и жадуват
за капка влага и покой,
ала от сълзите се страхуват
да не предизвикат те порой.
И всяка вечер се затварят,
изпълнени с надежди и мечти,
а когато сутрин се отварят,
виждат, че отново ги боли.
