Лятото като че ли не допада
на меланхоличния ми нрав
и гледам мрачно, с досада
как всеки е щастлив и здрав.
Не че някому желая зло
или болка и проблеми скришни
но наред с толкова добро,
няколко сълзи не са излишни.
Във въздуха се носи песен,
аромат на танци и любов...
и лъжат, че животът ни е лесен,
а не нещастен и така суров.
Разберете вече, че откачам
и твърде весела е песента
ала спокойно, мисля да почакам,
до началото на есента....
