Мълчи... че късно е сега,
а времето отдавна мина!
Мълчи, без пламенни слова
защото вече любовта изстина.
Мълчи... и само да посмееш
въздишка тиха да отрониш.
Мълчи... дори сълзи да лееш,
защото точно ти ме гониш!
Мълчи... от думи полза няма,
от тях боли и по-зле става
Мълчи... бъди си пак засмяна,
защото искам те такава.
Мълчи... и гръб ми обърни,
ще ти обърна гръб и аз.
Мълчи... ела ме прегърни,
сбогувай се с мен без глас.
Мълчи... не се обръщай!
Подходът беше грешен.
Мълчи... не се и връщай.
Но аз оставам. Безутешен.
Посветено на Даката и на Спита. Винаги ще бъда до вас.
