От бездната на нощите си ти
най-черното ми донеси.
Не ми прощавай!
Да нося траур по отминалите дни -
несбъднати и празни.
Съжалявам!
Не посадих в душата ти цветя -
онези мъничките, крехки, ароматни,
които исках да си набереш в зори,
когато моята душа от слънце златна
разтваря детски, сънени очи
и се усмихва на душата ти с надежда,
че нещо ще се случи...Може би.
Че ти ще ме прегърнеш - топло, нежно.
И нека черното да бъде моят цвят
и без това съм вече сляпа, бледа
и чезна в утрото на странен, болен свят.
Пирувай,слънце пирова победа.