Счупеното просто не върви

[Gentiana]

Красива ли е счупената чаша, Sol,
със тези ръбчета, които като рани
пълзят по вчерашното съвършенство?
Залепен
ранява пръстите копнежът.
Миг блаженство...,
след който пада болката,
троши се и кърви.
Лепим и плачем,
но е твърде късно.
Повтарям си крещейки-
не боли...,
но знам, че лъжа се.
Усещам го.
Влудява.
И мръсно е.
И нямам днес очи,
да видя нещо вече изживяно.
Рендосано дърво е
моето пиано
без пръстите на нежната ми страст
и музиката в него
няма думи.
Ни име. Нито тишина.
Горя от срам.
Подземната река на моите чувства
троши за кой ли път без жал деня.
И искам да го върна,
но уви..,
да ти прошепна, че не мога днес без тебе,
но счупеното просто не върви.
През рамото си гневно го хвърли.
А мене...знаеш...-
дявол да ме вземе!
И хич недей със мен да идваш ти.
 

[angel4e_f]

Браво!Мн е хубаво [inlovee]

[EvIcHkA]

Невероятна си, Гео!  [heart__]

[Gentiana]

Благодаря ви, момичета  :)
[heart__] [heart__]

[rado]

 :)Вярно е; събрал съм колекция от счупени чаши /грънци/.
Неприятното е, че все още опитвам да ги ползувам. [heart__]

[Gentiana]

Какво да се прави, Ради  :) Как да изхвърлиш нещо, с което си свикнал и на което държиш...Трудна работа  :p

[Don_NUTSO]

прекрасно е ....