Каквото имах да ти дам - вече ти го дадох,
но за себе си запазих аз само едно.
Дом на тишина ...вътре в мен създадох.
Приказно видение от призрачно стъкло.
Свят от самота. Скрих го... и си го запазих.
На чувства и на мисли моя свят олтар.
С надеждата един ден... може би, за някой,
той да бъде моята признателност и дар.
Но мой си е сега. Място лично и свидно.
И прагa му не ще да прекрачиш ти.
Може би, дори да ти е от това обидно,
но недей да влизаш вътре. Спри!
