Събудих се!Най -после се събудих от кошмара.Най -после преглътнах буцата в гърлото.Господи!Благодаря ти!
Забравих безсилието,свалих маската от лицето си.Свалих и тази от твоето!Спри!
Моля те!Не виждаш ли,че вече е излишно?Защо са тези палячовщини?Глупости!!!Обичаш?Уау!И как реши?А,да забравих,че ти си всеможещия и всезнещия.Забравих,че винаги можеш да бъдеш този,който се изисква да бъдеш...Да,обаче не и пред мен.Разбери,вече научих наизуст всяка реплика от репертоара ти.Научих интонацията на гласа ти,научих и всяко движение на ръцете ти,научих всяка целувка,която можеш да дадеш,научих всяка прегръдка,научих и очите ти-какво виждат,когато гледат нанякъде,и какво виждат когато са затворени.Разбрах всичко!Зная мечтите ти.Зная страховете ти/неее,няма да ги използвам срещу теб,това ще го стори някой прокурор там,на Страшния съд/,зная какво е щастието за теб,зная какво точно те кара да страдаш.Всяка твоя маска е запечатана в мозъка ми,така че дори когато си далече,да зная коя точно носиш.Тежко е това.Но бе необходимо.Научи ме.Научи ме да оцеявам истинското и да се справям с фалшивото!Но хайде свали тази!Поне тази !Поне днес!Това е последния път ,когато мога да гледам цирка ти,и последният ти шанс,да ми покажеш лицето си!Хайде реши!
Помни ,че всеки носи маска.
Но май ти си забравил,кое е истинското ти лице.Видя ли!?От толкова много фалш,се загуби.Загуби се сред хилядите макиажи.И за какво?Какво направи?Къде е човекътКъде е "Ти".А има ли такъв в теб?...
Та какво реши?
Сваляме ли маските?
Ти твоята/аз зная,че след нея ще сложиш,тази,която мислиш,че искам да видя,но това ще е най-голямата ти заблуда.Нима не разбра,че ще позная,когато се явиш пред мен истински?/?
И аз моята/покорната и усмихната и търпелива шматка/?
Да...Ето,смени ги...Достатъчно умело,за да заблудиш околните...Но не и мен.За кой път трябва да ти кажа,че аз свалих своята маска на идиот?Стоя пред тебе истинска!?И още малко ще почакам!Не си мисли,че ще ме върнеш.Искам само да узная,за кого съм живяла досега,на кого съм давала своите надежди,с кого съм споделила живота си....И ако този някой съществува,го призовавам: Покажи се!Веднъж!И за последно...
Можеш ли?Трудно ли е да се откриеш в дълбините на своето непростимо море/мога и блато да го нарека,но нека не изглеждам нагла/?А там ли си въобще?Кажи ми?Безчувствен ли си?Невнимателен?Коварен?А може би си никой?
Да,всъщност си никой.Маскирано нищо,с роботизирана психика,което се нагажда в ситуацията,според програмирани и зададени параметри...
Поздравления,ти току що спечели!Спечели най-голямата награда-моето безразличие.Задръж си маските!Не ми ги давай,аз мога по-добри да си нарисувам.Поне ще са достатъчно прозрачни,за да не се изгубя зад тях.
А сега ти пожелавам попътен вятър в морето на твоето многоличие!
