Седи си тихичко във тъмнината ...
Почти догаря поредната цигара ...
Тя, която пренадлежи на суетата ...
Със себе си сама безмълвно разговаря.
И мислите в главата й нахлуват,
но... мъчи се, да ги прогони тя.
Спомените в съзнанието й танцуват,
носещи в очите и сълзи... тъга.
От старата цигара нова си запали.
Бавно дави мислите в кълбета дим.
Да потъне в самотата си се тя остави.
Няма майка, брат, баща, любим...
