Не съм достатъчно красива...
Затуй ли хиляди пред мен избра?
Направи своята красавица щастлива,
презря така и своята душа.
Не ти ли стигнаха безкрайните утехи,
които нощем давах ти без капка гордост?
Или пък всичките ми мисли са били нелепи,
и нито миг от тях сега не помниш?
Не ти ли стигнаха милионите изписани тетрадки,
за всяка дума,дето си ми промълвил?
След тях написах още хиляди некратки...
За тия нощи може би си съжалил?
Не ти ли стигна крехката ми всеотдайност,
която ти дарявах,докат' си целувал празни кукли?
Не ти ли стигна в погледа ми таз омайност,
която просто даваше ти за живота сили?
Не ти ли стигна,че за тебе и косите си разплитах,
и никой преди тебе тъй не ги е виждал?
Че опозна една душа,и аз във твоята надничах,
без мъничко да разбера,че си ме ненавиждал...
