излъгах те

[ilusia]

Излъгах те когато се отрекох.
Излъгах те на пук на мойта самота.
И после пак те лъгах без пощада ,
че във нощите не съм сама.

Излъгах те без капка угризение ,
лъжех те и без следа съмнение ,
че за теб е по-добре така. И , че
кристално ясна е моята лъжа !

Лъжех те когато се усмихваше ,
и после щом ме гледаше унило ,
лъжех те , а сърцето в орехова
черупка беше се скрило....

И  плащам за хилядите си лъжи ,
за изречени и не изречените ми дори.
Истината тази нощ горчи. Май е по-добре,
да тънем във лъжи... От тях не ни боли.

Излъгах те , че свещи денем не горят.
Че нощта е тяхната обител. Че светят,
за да те спасят. А колко пъти си ме питал...
И на пук на свойто убеждение , те лъжех...

.. Без след от угризение. Лъжех те ,
когато ме докосваше , и аз изтръпвах
в ледове и зной. Лъжех те цинично ,
докосването колко ми  е безразлично.

Лъжа било... беше и отново е.
Ангел ме нарече. Демон - по-добре.
Да излъгах те. И ще те лъжа цял живот ,
че любовта е пратена от Бог...

А сама не зная , покрусена тъна
в нощната омая и се чудя какво
ли плащам с тихите лъжи. Колко
много страдам... Само да не те боли !