Три луни

[ilusia]

Искаш ли да ти рисувам с думи ,
със сърце. Позволи да ти разкажа
как луните смеят се. Три са. Три
забулени църкинии цели в светлина
от грехове . Осмяни и презрени ,
на небето още светят те.....
Светлината им в бутилката затворих,
нося си я на врата . В нощите разтворих ,
на вихъра страха. Бавничко димът се
ниже , към нови светове. Нощта
луните ближе ... рисува цветното небе.
А то изпъстрено със слънчогледи ,
с нереални , минали неща. Очите
бледи , блуждаят през деня.
Мрак е тяхната обител. Защитник ,
храм и още нещо... Колко в себе си си
питал... защо е ледено-горещо.
И скитал си е в лабиринтите на своето
съзнание , да дириш брод през тишина.
А ново мироздание разкъсва остарялата
тъга. Аз ли съм ? А може би си ти ....
Който луните някого роди. Но аз ще ти
рисувам , с думи , със слова... Как в сънищата
паля свещи и молитви по една изгубена тъга.
Изгубих я във мене , когато скрих се в бъдещото
време . Съхраних я в погледи , докосване ,
в спомени за лумнали слънца. И щом луните
светят , знак за слепите лица. Три са....
Три забулени църкинии , цели в светлина
от грехове ... А пътеката безлунна отново
ме зове...Вятърът ми шепни скритите си
тайни. Тихо вехнат въздишките безкрайни.

[GaLLeRy]

Оххх... Сънчо , прекрасна си !