Ликът ми нарисува - икона

[ilusia]

Нарисува ме като икона ,
с мънички листенца теменуга ,
по тревата изписа моето име ,
миг лишен от принуда....

Извеза ме с коприна върху
черното платно. Очите ми
звезди - душа с душата сля
в едно.

Измисли ме като мечтание ,
в мене въплъти дъха... Но
имам аз едно признание ...
превърна ме в кърваво заваоевание...

Не съм икона , и не съм коприна ,
толкова време вече мина , а
аз се влюбих майче до полуда ,
и все ме мислиш ти за друга.

Ангел в нощите ме назоваваш ,
търсиш моята ръка. Отчаян
пак ме призоваваш , забравил,
че всъщност съм жена...

И магьосник някой ме обрекъл ,
все да любия аз звезди. Сякаш
е предрекъл , че звездите виждам
в твоите очи....

Но ти ликът ми нарисува , икона
пълна с святост , красота..
Как образа си да размия , да
счупя таз лъжа...

И в кръгове порочни ,
купувам наща суета ....
Дните срочни , плащам
с дихание на една мечта

[иринка]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Това е страхотно!!!браво! И ...някой някога ще те приеме...Ще те рисува всякак..Малко време,мъничко...

[GaLLeRy]

Красиво... безкрааайно красиво

[ilusia]

Адски ви благодаря :)