Спомен

[BLUE_ROSE]

Спомен

Моите стари очи,
набраздени от безмилостни години
в теб чертаят две съдби!
С теб нелепо пак сме се разминали!
Ще ми простиш!
Кому е нужна прошка след разпятие?!
Исус вися над хълмовете - скръб
и вместо цветя, сълзи във краката Му,
миеха в нас и страха ... и гласа....
Ти ще започнеш да помниш...
Онези неизречените думи.
И ще осъмнеш без спомен,
кога на шега съм се сбъднала.
Няма нищо геройско в това да си горд.
А гордостта ми просторите вълна
след вълна подир вятъра гони.
Цял живот мечтата се помни.
След забравата драска в очите ни...
споменът.
И сега когато чертая съдбите,
имам чувство за гешност. Не съм ли била?!
Само тебе мечтах със очите...
Другото беше от сърце и душа.
Трябва ли пак, някой ден да признавам,
че от години нямам кръст за разпятие.
Да те помня сама се наказах!
Да те обичам е моето проклятие.

[иринка]

 

[phibi]

 

[sunrise]

 

[Barbarian]

Браво и от мен. Все едно...все едно аз съм го писал. В смисъл....не,че е написано,както аз бих,но...чувствата усещането в него.....
Още веднъж,браво!

[BLUE_ROSE]

Благодаря ви! 

[GaLLeRy]

    Страхотно е !!! 

[Jane]

Красота..!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Какво да коментирам - розичката в стихията си 

Поздрави, Ками! 

[BLUE_ROSE]

Благодаря ви!  Васи   

[sladka_misteria]

   Страхотно е !!!