Пожар! Каква грандиозна картина!
Страсти изпепеляващи пламтят...
Трябваше, но не можах да го подмина.
Позволих огньове в мене да горят.
Поспри! Разумът задавено крещеше,
но сърцето, сякаш глухо за това...
Емоцията диво, страстно ме зовеше
Изливах чувствата си във слова...
Във миг един… покой жадуван намерих.
Думи разумни вода изляха върху мен.
И някак бързо - за секунда потреперих.
Огънят утихна, сякаш сгушен в плен.
Разумът възвърна свойто царство...
Сърцето забави своя ритъм ускорен.
Това бе мехлем за мене и лекарство.
Тихо задряма пламъкът - вече укротен.
Благодаря на elf`s_soul за вдъхновението...
