Студено е сърцето ти,
Принце на зимните хали,
исках да го подържа,
но ледът пръстите ми вкочани,
през сълзи-снежинки
търсих лицето ти,
лекичко да го погаля,
но дори този допир плах
ти не ми позволи.
Като гладен врабец
сухи трохички събирах
от твоите чувства,
присядаха ми,падах
и чириках със страх,
че няма да ме чуеш,
пред затворената ти врата
бавно умирах...
Никой не ми каза,
че да те обичам,
ще е последния ми грях.
