Сенките на въпроси, глухи за отговорите

[Gentiana]

Има ли коридор между световете?
Кое е това пусто място,
в което душата ми броди сама?
Полуздрач, цъфтящо
из сенките отровно цвете,
от аромата му злачен
боли ме тъпо глава.
Може ли нежността
като нектар да се изпие?
Горчив ли бе вкусът на моята,
та я изхвърли и кристала строши?
Казваше, че ме обичаш,
толкова чисто бе небето,
колкото сега е мрачно,
всеки миг ще завали
и ако тези дъждовни капки
са големи и хладни,
дали във всяка една
ще се отразяваш ти,
затворен в спомените ми -
неразумни и жадни,
превърнати в облаци,
опушено-розови
и безумно сами?

[sunrise]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[GaLLeRy]

Прекрасно е , Гео !!!  [heart__] [heart__] [heart__]

[Barbarian]

И ще вали,но бурите ще бъдат тихи.
И ще гърми и святка,но ще бъде в сиво.
Безпомощни сълзите с траур ще се сливат,
а сенките ще търсят пристан във душата.
Ще бъде минало,без наше настояще,
ще е тъй чувствено в съдбовното безчувствие.
И пепел ще вали от мъртвото небе
и огънят ще съска мъртъв ще е феникса.
Крилата му ще виснат по разпятия.
А враните...душата ще е в техните обятия.

[tonnny_bg]

Красиво е ,Гео .И отговора на  Barbarian е блестящ. [hugs and kisses] [flowers] [flowers]

[Gentiana]

благодаря ви  :) [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

[Gentiana]

И ще вали,но бурите ще бъдат тихи.
И ще гърми и святка,но ще бъде в сиво.
Безпомощни сълзите с траур ще се сливат,
а сенките ще търсят пристан във душата.
Ще бъде минало,без наше настояще,
ще е тъй чувствено в съдбовното безчувствие.
И пепел ще вали от мъртвото небе
и огънят ще съска, мъртъв ще е феникса.
Крилата му ще виснат по разпятия.
А враните...душата ще е в техните обятия.

...тъй крехко-беззащитна и ранима,
като дете сираче в нощ беззвездно черна,
кълват кръвта ми мрачните палачи
и ми отказват правото една любов да имам,
една съдба, едно небе и птици,
които сълзите да бършат със крилата,
тъй многолика, никога любима,
от пищната трапеза куп трошици...
и се разсипва тъмноаленото вино,
наместо кръв по масите във кръчми,
в които търся пак за болката забрава,
а с всяка чаша тя по-силна явно става.
Дали сама съм прокълнала свойто Утре,
да се събужда все във траур и молитви,
да бъде гордо, бледо, любопитно
и свойта издръжливост да изпитва?
Дали е рана тази бездна зад очите,
по-слепи от къртици в чернозема
на миналото-нива запустяла?...
Съдбата своето от нас ,уви, ще вземе.

[slan4iceto]

браво  [heart__] :)

[Gentiana]

 :)  :kissoflove: [gu6]

[rado]

 :) Бурите в душата винаги са тихи.
И гръмотевиците са беззвучни. [heart__]

[Gentiana]

 [heart__]
https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=MjX7SUGJZVY