Ти се върни
Всели се във мен. Като хищник дръпни със нокти
косите ми неподредени от безсилие....
Влез през прозорците! Няма врати...
отекнаха глухо мислите гнили...
Ще те докосна с трепереща длан...
мое достойнство, крехко ранимо.
Ти ще потръпнеш от гняв и от срам,
че много те любих и много те имах!
Върни се така! Не ме кради от живота по дъх
като тайна на грешник, като устни на жива!
Аз съм остатък - капка на дъжд
предвестник на буря, на тленност и сила.
Мостове в пожар запалих до теб,
за да те няма никога вече!
Но ти се върни! Ще бъдеш проклет!
Ще секне плачът на стените изсечени!
