От вчера сама
Совите спят (трета вечер) на моя прозорец.
Прегърнати като зверчета! Простенват от студ.
Очите им намигват плахо на просторите.
Крилата им пречупени от тишина и скръб!
Моите мисли преплитат в въжета. Бягство!
И капят дланите ми плът прогнила.
Часовете са камшици, змии и крясъци!
Звънят камбаните на църквата, пред бесило!
Червилата се топят от страст.
Устни от грях свирепо прехапани!
Чужди обувки, перли от пясък.
Лека жена и сенки по нащърбени камъни.
Мигове на полет. Мигове на падане.
Извиват се нощите като писък на сова.
А совите.... горките сови чакат
(от три денонощия) зова на огньовете.
Пламват косите ми, вещерска отвара,
като пълнолуние пред вечер дъждовна.
От вчера сама слушам камбаните....
Мъртви лежат, на перваза ми, совите...
