Това бе малко отклонение
от правия път и от здравия разум.
Отвътре тайничко ме глождеше съмнение,
за всичко дето ти до днес /и през годините/ си казал...
За всичките си трепети любовни,
които зарад' мене /уж/ си изоставил,
за всички истини,за знаците съдбовни,
за изборът си,който пак за мен си направил.
За думите ,които /уж/ със много страх изрече,
за хилядите клетви,неизказани изцяло...
И даже и за имената,със които ме нарече,
страхувах се,че плод са на желание за мойто тяло...
Това /уж/ бе малко отклонение,
но никога не ще да се повтори вече...
Обичаш ме каквато съм,без никакво съмение...
Обичам те и аз...Съмнението ми изтече...
