А щом дойде есен?!...

[{dulgokoska}]

С теб ми е добре, на крачка позната...
Която да стъпя, не бих се решила...
Не искам да събирам в егоизъм душата ти...
А тя е тъй нежна и непредпазлива...
Харесвам те, просто харесвам те, чуваш ли...
Камбанките бели се люшкат...
Епизодите - много, краят - все същият...
Едно нежелано привършване...
Капки несигурност в теб се търкалят...
Оставят дири от мед и искри...
Колко си доблестен, колко си малък...
Събирам те цял в две кафяви очи...
А в мене - духът ти пърха, танцува...
Като вихрушка от пролетен дъх...
Аз ли избрах те, аз ли те влюбих...
Лично теб за ръка до ръба...
Те доведох, добутах с думи от восък...
Свещта ни е стара и леко топи...
Двата ни млади, зелени живота...
А щом дойде есен дали ще сами...
Вървим по килима на своите мъдрости...
Нашият опит ще има ли гръб...
Опрян във ръцете на двата живота...
Доближили се някак, полежали на мъх...

С теб съм добре, обичана, Малка...
Такава, каквато докрай ме е страх...
Да бъда познавана, да бъда за някого...
С теб съм, но никога във Твоя свят...

[phibi]

[nejno_angel4e]

толкова красиво написано...невероятно е! [inloveee] [bravisimo]

[иринка]

Прелест! [inlovee]

[Zatoichi]

Не един и два пъти препрочетох горните редове.Как можа да напишеш такъв красив и тъжен стих...   [sad3]

[Tonita]

Страхотно е!

[{dulgokoska}]

Само с твоя помощ, Поете! :)

Благодаря ви от сърце!

[burning_acid]

Както винаги - оставяш ме без дъх и думи!
Страхотна си !!!

В.  [inlovee]

[XpacTa_lavista]

Много е хубаво [a taka]