Твърде си ми личен

[ilusia]

Твърде си ми личен.

Ти лишен от образ , нямащ
никакво подобие. Онзи, който
в мен живееш , сред зима и
безводие. Заключен си зад
хилядите порти , белязали
сърце , душа и тяло. Същество ,
за сълзите мое зажадняло.

Ти творец си , разрушител ,
на мечти и сънищата покорител.
Ти си твърде личен , дори
когато си така безличен. Размит
е образа ти през годините жадуван ,
когато във душата моя си върлувал.
Човек си , а може би , не си...

Както вече споменах , да си
ми личен , може би е грях.
Защото нямаш име и не си.
А все ти шепна " моля те спаси !"
И нямам нищо друго , освен
себе си на кръстопът. А тоя път...
все към теб отвежда и кълне.
Слепец си мили , в очите на
едно дете....

Обичан си бил толкоз време ,
днес отричан си и тежко бреме.
Но храниш се от чувства , от
мечти... И винаги когато те
откъсна , съществото ми кърви.
Впил си кървожадните си нокти ,
в малкото сърце. И самотни нотки ,
вятърът чрез тебе ме кълне...

Отделям се от тебе , въпреки ,
че си ми толкоз личен. Оставаш
някъде на зад. В нощите така
циничен , превръщайки постелята
във ад. Удар след милувка , и
дихание запечатано с целувка...
Днес си само спомен непознат..

Твърде си ми личен , твърде мой.
Но тираничен ,подъл... свой....
Няма сила , която днес до теб да
ме държи. Колко време в мен
пленен бе ти... Твърде си ми личен ,
всичко забрави. Нямащ образ , без
подобие си дори. Път... върви !

[`Fallen_Angel`]

Харесва ми

[Gentiana]

даааа, твърде личен  [confused]
[bravisimo] [cvetee]

[dodic]

Поздрави, Илюзийке. :)