От облаци,луна и звезден прах сковах ладия
и заплувах между хиляди съзвездия без предели,
събрал в платна безброй надежди смели,
и тръгнах без компас и карта тебе да открия.
Своята звезда преполових и претършувах...
В недрата и' - усмивки, в лъчите и' - надежди...
Всякъде по нея мисления прежни...
Чаках странстващ рицар, с тях се в мир сбогувах...
Греблата ми от порцелан и вятър летяха неуморно
и оставяха начупени бразди в небесния идеал,
между вълни от лилави петунии и печал...
сякаш твоята звездица беше отражение илюзорно.
Прилични на мираж, триизмерна халюцинация...
Къдрави повърхности от движения към мен...
С цветя и тъжни песни по път неоглавен...
На лири пяха чакане, към липса илюстрация...
И в този полусън,без котва,пристан и маяк,
около мене бяха само бурните талази
и далеч над хоризонта я нямаше онази,
която мен превърна във изгубен сред звезди моряк.
Открих си черна дупка, в средата и' заплава...
Чудновата, тиха и немислена химера...
Венецът в косите ми попита Юпитера...
"Такава ли вселена от звезден прах съзрява?!"...
От облаци,луна и звезден прах сковах ладия
и заплавах между хиляди съзвездия без предели,
събрал в платна безброй надежди смели,
ала разбрах,че губя те,преди да те открия...
