Поспи в ръцете ми -
тук ти е тихо.
Под прозореца се стичат реки,...
с ветровете и хората носят се...
- цветове,
- множества,
- съдби...
Главозамайващо светът се върти!
...но ти спри в ръцете ми,
почини си,
прибери се при мен удома -
тук ти е винаги светло и топло,
времето не тежи,
сам не си - и аз с теб - не съм сама...
Твоят стих е сега неизречен,
полусъвършено творен -
от твоя свят,
света навън,
от сърцето ти
и все още недописан - от мен...
Такъв е животът - нашата малка, несигурна вечност
и нашето общо, в детска дрешка облечено...
нека на две да не го делим!
...Под прозореца се носят реки -
светове, понесли хората на вълните си...
- цветове
- множества
- неизброими съдби!...
А твоят цвят е толкова млад и красив!...
Поспри,
поспи в ръцете му,...
тук е спокойно
като в никои други ръце,...
тук е топло,
защото е пълно със обич,...
и ти е тихо,
защото дори времето иска да спре...
Не, аз не умирам -
просто спира за миг и моето сърце...